четвъртък, 6 януари 2011 г.
МОЯ Цыганская
Моя Цыганская
by Gery Apostolova on Wednesday, January 5, 2011 at 3:28am
Уморих се да тичам повече.
А може би - вече не искам.
Пада тъжно по много януарският сняг -
а може би времето си е време, не му е до лични.
Няма те днес - но оставил си огън
да напомня, че някъде близо си...
Не умея да стъквам толкова бързо
а може би - не съм се опитвала...
Колко още остава, колко вече е минало
няма кой да ми каже, а може би и не трябва да зная.
От самото начало, все чакаме края -
а може би и не чакаме - търсим друго начало.
Колко много илюзии ражда животът
а може би - той самият такъв е:
не от време и не от частици материя,
а от мисли и приказки изграден е светът ни.
Бързаш все напред някъде, търсиш пътека,
а може би се опитваш да направиш пъртина;
Чакай малко, уморих се да тичам,
а може би - не е нужно да идвам.
Не съм слаба и немощна
мога огън сама да си стъкна
мога също да правя пъртина
може би мога също без тебе
а може би - не това искам.
Знам, че скоро ще свърши и зимата
а може би - не е нужно даже да свършва.
Само слънчев лъч, а може би - сняг и кокичета
и кажи, че искаш да тичаме.
by Gery Apostolova on Wednesday, January 5, 2011 at 3:28am
Уморих се да тичам повече.
А може би - вече не искам.
Пада тъжно по много януарският сняг -
а може би времето си е време, не му е до лични.
Няма те днес - но оставил си огън
да напомня, че някъде близо си...
Не умея да стъквам толкова бързо
а може би - не съм се опитвала...
Колко още остава, колко вече е минало
няма кой да ми каже, а може би и не трябва да зная.
От самото начало, все чакаме края -
а може би и не чакаме - търсим друго начало.
Колко много илюзии ражда животът
а може би - той самият такъв е:
не от време и не от частици материя,
а от мисли и приказки изграден е светът ни.
Бързаш все напред някъде, търсиш пътека,
а може би се опитваш да направиш пъртина;
Чакай малко, уморих се да тичам,
а може би - не е нужно да идвам.
Не съм слаба и немощна
мога огън сама да си стъкна
мога също да правя пъртина
може би мога също без тебе
а може би - не това искам.
Знам, че скоро ще свърши и зимата
а може би - не е нужно даже да свършва.
Само слънчев лъч, а може би - сняг и кокичета
и кажи, че искаш да тичаме.
неделя, 18 април 2010 г.
A Canadian River is raining over my garden
Reminding me of gulls and unendless green track
For the racing winds of a flat land –
So vast and so far from me, yet so pleased
To unroll homely fields and
Give off the scent of the same old soil -
That has the energy of the offsprings of Gaya.
Lettuce screensaver replaced by sweeter colorful
August largesse of a favorite garden
Burning under a Southern blue-flamed still familiar skies:
Have you sent back a tiny drop of a tear
Over the mighty wings of the racing winds,
So they speeded back gaining might,
Reaching home far before your day?
Just a hint of a droplet speeding round the earth,
Binding it like a belt of all starry nights of a younger eternity,
And, then finding the special time-fall in the space -
Coming down like a
Roaring riverful of freshness, setting fire and fever to zero,
Breathing hope for a green field scorched by the sun...
Reminding me of gulls and unendless green track
For the racing winds of a flat land –
So vast and so far from me, yet so pleased
To unroll homely fields and
Give off the scent of the same old soil -
That has the energy of the offsprings of Gaya.
Lettuce screensaver replaced by sweeter colorful
August largesse of a favorite garden
Burning under a Southern blue-flamed still familiar skies:
Have you sent back a tiny drop of a tear
Over the mighty wings of the racing winds,
So they speeded back gaining might,
Reaching home far before your day?
Just a hint of a droplet speeding round the earth,
Binding it like a belt of all starry nights of a younger eternity,
And, then finding the special time-fall in the space -
Coming down like a
Roaring riverful of freshness, setting fire and fever to zero,
Breathing hope for a green field scorched by the sun...
сряда, 7 април 2010 г.
Once upon a space
once upon a moment
I met someone
who needed some magic:
I had a tiny piece of marble
taken from the dreamy land
behind the lake, beneath the trees
to the east of the rising sun -
so I wished him: “Go and take it back”.
"And then? - what happens after that? -
he asked me earnestly
thus leaving me completely armless
against the oldest magic of a younger world
of shared dream.
once upon a moment
I met someone
who needed some magic:
I had a tiny piece of marble
taken from the dreamy land
behind the lake, beneath the trees
to the east of the rising sun -
so I wished him: “Go and take it back”.
"And then? - what happens after that? -
he asked me earnestly
thus leaving me completely armless
against the oldest magic of a younger world
of shared dream.
четвъртък, 1 април 2010 г.
Indifferent sunglasses
this is the story that my friend Daffy told this morning of how she went shopping on her name day and got a pair of very special glasses for highly valuable and indifferent people
(to be continued)
Абонамент за:
Публикации (Atom)